В обобщение може да се каже, че предучилищният период е характерен с ускореното развитие на речника и граматиката на езика. Появява се и монологичната форма на реч. Нараства значително обема на лексикалните единици и словосъчетания, който в този период е около 4000 думи. Формира се чувството за език и словотворчество. Към 4 годишна възраст се появяват  сложни изречения, а към петата година изказванията на детето имат формата на малък разказ. През този период малкото дете трябва да може да диференцира всички фонеми на родния си език и в общи лини да завърши формирането на правилно звукопроизношение.                   
    Звукопроизношението се формира окончателно около петата година от живота на детето, като последни в  говора се появяват звуковете “Р” и “Л”. Според Ценова,  възрастта от 3 до 7 години е период, в който повръхностните форми на изказване на детето се оформят и уточняват финните артикулационни стереотипи.На 5-6 годишното дете са необходими още познания и практика, за да достигне нивото на възрастните. За детето не е достатъчно да научава думи, фрази или граматически особености. То трябва да използва езика в реални социални ситуации. Само по този начин неговите вербални комуникативни възможности ще се развиват правилно и ще му осигуряват нормална адаптация и социализация.

Процесът на овладяване на езика и речта преминава през няколко етапа.
Плач  
От 1 до 4 месеца детските звукове са основно ограничени до рефлексния плач. Децата все още не използват звукове за да общуват, но чрез плача те изразяват своите чувства. Това е първото продуциране на това, което изследователите наричат вегативни звукове. Някои теоретици твърдят, че късно в този стадий детето опитва да формира своя собствена прозодика. По това време то може да започне да гука и да се смее. Перцепцията на  говорните звукове се развива дори преди раждането. Чрез използването на Fetal Heart Rate Test изследователите са установили, че сърдечната честота на нероденото бебе се увеличава при звученето на гласа на майката. При четене на стихове и разкази, сърдечната честота също се повишава в началото и се снижава при повтарянето на едни и същи думи. Едно проучване В САЩ показва, че бебето на няколко дни успява да идентифицира езиковите модели на различните във фонетично отношение езици. Когато слуша руска рече детето започва да суче по-бързо. Същото се случва и когато същият глас заговори на френски език.
Гукане
Между 4 и 6 месеца бебетата започват да произвеждат много звукове. Преди да заговорят думи бебетата преминават през период на гукане, в който те упражняват звуковете, интонацията и ритъма на езика. Те се научават да преминават от звук на звук и да движат езика и устните при произвеждането на различните звукове. Те се научават и да модулират своя глас, както и да шепнат. В началото те гукат като реакция на стимули и постепенно гукането става все по-мелодично около 9-12 месеца. Интонацията започва да наподобява тази на възрастните. В началото звуковете са преди всичко гласни. След това се добавят и съгласни и се формират срички като ба-ба, па-па. Тези първи звукове често се комбинират с жестове. Между 4 и 8 месеца детето учи и фонологията на своя майчин език. То започва да различава фонемите на майчиния си език от тези, които не съответстват на неговия език. Въпреки това обаче на 10-12 месеца бебето става несензитивно към звуковите на различните езиците, които не се говорят около него /чуждите езици извън майчиния/. Това е също етап, в който децата започват да разпознават думите и да разбират тяхното значение. Естествено родителите и останалите възрастни наоколо не обясняват значението на думите, когато си служат с тях. Детето обаче, започва да ги разбира и да ги употребява единствено когато общува с възрастните и слуша езика. Към края на първата година детето трябва да има в речника си около 50 думи или повече.
Една дума
Първата дума на детето обикновено се произнася около 14-20 месеца. Разбира се, това е най-обща ориентация относно времето на поява на думите и не всички деца проговарят във времето което е определено от учените. Децата започват със съдържателните думи. Обикновено те са мама, тате, баба. Често обаче, тези думи не звучат точно както възрастните очакват. На този етап изпускането на консонанти или клъстъри от консонанти в началото или в края на думата е нещо обичайно. В този етап речникът на детето се увеличава бързо, както се увеличава и броя на думите, чието значение се разбира. Децата разбират много повече думи отколкото могат да произнасят. На около 18-24 месеца говоримият речник започва да догонва речника на думите, които се разбират. Тогава всеки ден почти се добавят нови думи. Средно се учат по 22 до 37 думи на месец. Това, разбира се варира според съответното дете. Това е първият етап, когато децата заучават думи като имитират. Това е етапът, в който родителите чуват от устата на детето думи, които е трябвало да не казват. През този етап децата много бързо и ефективно заучават майчиния си език, докато след три години това правило не е толкова актуално.
Фрази от две думи
Около две години или когато речника е около 50 думи, децата започват да комбинират по две думи във фрази. Това се нарича телеграфна реч. Това показва разбиране на семантиката на езика, не само на думите, но и на контекста, а също и разликата между действие и обект. Проучванията показват, че децата заучават правилата за подреждане на думите и структурата на изреченията дълго преди да са способни да изразяват идеите си вербално. Около 12-14 месеца децата могат да разпознаят правилно построено изречение и да открият грешното. Около втората си година децата могат да открият различията, когато промяната на словореда променя и значението на изречението.
Фрази от много думи
Изреченията от много думи започват някъде към 2-3 години. В началото децата използват предимно съдържателни думи, които често комбинират неправилно по отношение на граматиката. Знаем че по това време те вече разбират правилата за подреждане на думите и контекста и скоро ще успяват да ги вербализират. Постепенно, чрез практика, те започват да овладяват морфологията на езика и започват за използват префикси и суфикси. Скоро започват да включват и функционални думи и да оформят граматически коректни изречения. Те започват да овладяват и синтаксиса. В този стадий детето определено е способно на комуникация и ще продължи през останалата част от детството, младежката възраст и дори зряла възраст да увеличава речника си и познанията в областта на езика.

Стадии на развитие на перцептивния език според К. Боуен
Раждане – започва заучаването на езика. Бебето слуша езика около себе си и реагира чрез плача. Силните звукове го събуждат и то се напряга при чуване на непознати звукове. 
0-3 месеца – бебето се обръща по посока на звуковете и се усмихва,  когато чуяе говор на познат човек. Може да бъде успокоено, когато му се говори. Малките бебета могат да спрат да се движат и да затаят дъх при чуване на непознати гласове.  
4-6 месеца – бебето започва да отговаря на думата НЕ. То реагира и на промяната в интонацията на човека. 
7-12 месеца – бебето с интерес се вслушва в речта, реагира на името си, разпознава названията на познати обекти или имената на близки хора. 
1-2 години – детето показва картинка, когато чуе наименованието на обекта, изпълнява прости команди и разбира прости въпроси. Това е времето в което то иска да се повтарят приказки, стихчета, песни по много пъти. 
2-3 години – детето разбира по-сложни команди и значението на много думи, разпознава звуците на телефона или звънеца на вратата, иска отговори на въпросите си или се опитва да си отговори. 
3-4 години – детето разбира въпроси като КОЙ?, КАКВО? и чува когато му се говори от друга стая. Това е времето когато проблеми със слуха се разпознават лесно.  
4-5 години – детето обича приказки и може да отговори на прости въпроси зададени по тях. Разбира почти всичко което му се каже. Детето говори ясно и гладко, конструира дълги изречения, може да разказва истории, да говори по някаква тема, използва правилни граматични конструкции, води разговори.
 
    
КОГАТО ДЕТЕТО ПРОГОВОРИ
Първата разбираема дума от иначе объркания и неясен детски речник винаги е съпроводена с огромна радост. Майчиният възторг надминава всякакви граници – та нали за нея се отнася тази толкова чакана думичка, а бащината гордост бързо става достояние на всички обкръжаващи. Често обаче ликуването бързо бива заменено от съмнение, особено ако след година-две детето все още бъбри на “свой” език и изпитва затруднения при произнасянето на някои звуци. Как да овладеем ситуацията?

Преди да се събере семейният съвет, за да реши има ли нужда детето от специални занимания с логопед, на всяка цена трябва да се запознае с речевите норми за всяка възраст.

Речевото развитие при малчуганите започва от три месечна възраст. Именно по това време детето започва да изговаря първите гласни звуци. Около шестия месец възпроизведените гласни постепенно започват да се групират в срички. Шест-седем месечното бебе е в състояние смислено да реагира на въпросите – “Къде е мама? Къде е устата на мама? ” т.е. детето започва да разбира речта, още преди да я е овладяло. На девет-десет месечна възраст в неговия лексикон се появяват първите думи, броят на които трябва да достигне 10-12. Това е т.нар. активен запас. Освен него съществува и пасивен – думи, чието значение е познато, но на този етап те са трудни за произнасяне.

През този период основната задача на родителите е да помагат на малчугана постепенно да обогатява своя речник. За тази цел е необходимо с детето постоянно да се разговаря, да се играе, да му се четат книжки и да му се разказват приказки. Много е рано на този етап да се прибягва до специални занимания за изглаждане на произношението – то все още може да се изглади от само себе си.

До три години детето обикновено замества всички звуци, които го затрудняват с по-прости. И това е нормално – на този етап. Нека думите “рак” и “лак” в неговия речник за известно време бъдат синоними, нека в думата “яка” да разпознавате “чашка”. Нека детето временно изговаря всички твърди съгласни като меки. Но нека всичко това продължи до момента, в който малчуганът не отпразнува третия си рожден ден.

Ако до 3,5-4 годишна възраст звуците в речта на детето не заемат правилните места, време е да се вземат мерки. На първо място е необходимо да проверите своето произношение: достатъчно отчетливо ли вие самите изговаряте всички звуци.? Не забравяйте, че малчуганът подражава на вашия начин на изговаряне. Едва след това можете да се обърнете за консултация към логопед или дори към детски психолог (в случай, че “брътвежите” на детето са свързани, например, с появата на ново бебе в семейството, на което той умишлено подражава в стремежа си да предизвика внимание).

Вие сами също можете да помогнете на малчугана да “надвие” трудните звуци. За целта съществува специална артикулационна гимнастика – комплекс от упражнения за правилната постановка на езика, за позицията на устните и изкарването на въздушната струя за да се получи желания звук. Всички проблеми с произношението обикновено произхождат от това, че детето просто не знае как да управлява речевите органи и се опитва да “издава” звуци по някакъв див, абсолютно невъзможен начин.

Не преследвайте норматив и не изисквайте успехи “на момента”. Не е страшно, ако научаването на всеки звук отнема седмици. Не забравяйте често /дори и да е напълно излишно/ да проверявате усвоен ли е наистина даден звук. Не пропускайте възможност да затвърдявате всяка една малка победа. Например, след като в речника на детето се появи напълно сносен звук “щ”, похвалете го! Зарадвайте му се! Разкажете му приказката “По заповед на щуката и по мое желание” или пък баснята за щъркела и лисицата . Разходете се заедно из къщи като търсите предмети започващи със звука “щ” – щипка, щайга и др. Звукът се смята за напълно усвоен тогава, когато детето го произнася правилно във всеки един момент и във всяка ситуация – забързан, развълнуван, посред нощ.

Ето няколко полезни правила в случай че сте решили самостоятелно да се занимавате с детето:

– Не пренебрегвайте съветите на логопеда – по-добре поговорете с него преди да пристъпите към заниманията, за да не ви се налага след време да “преучвате” детето си наново.

– Не забравяйте, че заниманията трябва да се провеждат системно и редовно.

– На всяка цена се снабдете с огледало, където вие и малчуганът да можете да наблюдавате собствената си артикулация.

Ето и няколко упражнения за онези звуци, които в най-голяма степен затрудняват децата:

За “съскащи” съгласни:

1. “Писанка” – устата е леко отворена, краят на езика се опира в долните зъби, а гърбът му е извит – като на сърдита котка. 
2. “Метличка” – устата отново е леко отворена, езикът е широк и се намира зад долните зъби. Движи се наляво-надясно

За “ шипящи” съгласни:

1. “Да боядисаме тавана” – езикът е широк, поставен зад горните зъби и глади небцето напред – назад
2. “Ммм, че вкусно!” – с широк език се облизва горната устна нагоре-надолу

За звука “л”:

1. “Пуйка” – широкият език се поставя на горната устна, движи се нагоре надолу, като постепенно темпото се забързва, докато не се получи нещо като “бл-бл-бл..”
2. “Параход” – разтяга се “ъ” така че да наподобява сирената на параход.

И разбира се за най-трудния звук – р:

1. “Конче” – детето да “поцока” с език 
2. “Барабанче” – бързо да повтаря “д-д-д-д”

Не забравяйте винаги да проявявате изобретателност и търпение – сигурните стъпки към успеха!